Духовна практика „Покаяние и Прошка”

По време на Духовната практика „Покаяние и Прошка” се иска, получава и дава Прошка и се отдава Благодарност и Божествена Любов. Тая Духовна практика се състои от две самостоятелни духовни практики, които могат да се практикуват както последователно, така и поотделно.

Първата е „Духовна практика на 12-те поклона”, чрес която се иска прошка Свише от Отца и се отдава Благодарност и Божествена Любов към Висшите Октави на Светлината, към Отца.

След това се прави втората Духовна практика „Прошка с ближен”*.

„Духовна практика на 12-те поклона“ бе дадена от Господ Санат Кумара в края на 2011 година. Нейната същност се състои в това всеки, който я практикува, да испита дълбоко вътре в себе си чувствата на Покаяние, Благодарност и Божествена Любов и след това да ги отдаде на Отца.

Качественото практикуване на тая Духовна практика помага по-скоро и по-леко да се трансформира/превърне в Светлина отрицателната карма на човека. Всеки сам може да прави „Духовна практика на 12-те поклона“ всеки ден, та да си помогне да е Сдрав в Дух, Душа и тяло.

Тия 12 поклона са по седемте основни и петте тайни лъча. По време на всеки един поклон човек се покайва относно всичко, което е съгрешавал във всички времена по съответния лъч и иска прошка Свише да му се даде, та да се превърне в Светлина отрицателната му карма, която води до затваряне на съответната чакра. Там, където човек е съгрешавал и има изкривяване на Божествената Енергия и натрупване на отрицателна карма, се осъществява превръщането ѝ в Светлина.

Най-важното нещо е човек да почувства силата на своето покаяние, то да бъде от все сърце и Душа. Да се покае относно своите минали грешки. С цялата си мисъл и с цялото си чувство да е вътре в това, което прави в момента.

Духовна практика на Дванадесетте поклона

Господ Санат Кумара

Края на 2011 година

1. Стоите прави, с лице на исток.

2. Прави се много бавен и дълбок поклон до земята и докато се покланяте, наум или тихичко на глас мълвите следното:

„Покайвам се, Господи, прости всичко съгрешено във всички времена!”.

Най-важният момент тук е от все сърце и Душа да испитвате това чувство на покаяние, докато се навеждате в поклона, и да Осъснавате, че молите ка прошка Свише относно всички свои грехове, от когато и да е, от това и от всички ваши предишни въплъщения досега, а също молите ка прошка относно всички грехове, които сте се наели да отработвате в това свое въплъщение – на рода, на вашия народ, на човешкия род.

3. След това бавно почвате да се исправяте и отново прес това време мислено или тихичко на глас, но с цялата си вътрешна сила мълвите:

„Благодаря Ти, Господи, относно Твоята бескрайна Милост към мен ...... (малкото име) и към цялата планета РА́ЙМА (Земя), и Живия Живот на нея!”.

Мълвейки горното, чувството на дълбока Благодарност също трябва да блика от дълбините на вашето сърце. И когато накрая кажете последните слова от словосъчетанието „и към Живия Живот на нея!”, гръбнакът ви трябва да се е испънал като струна, та да може енергията да тече свободно по цялата ос.

4. Накрая, стоейки така исправени с испънат гръб, почвате бавно да вдигате отстрани на тялото ръцете, испънати в лактите, мълвейки:

„Любя Те, мили Татко Небесни!” или

„Любя Те, мили Татко Единни!” – кой както желае.

Вдигате ръцете докато съедините върховете на пръстите на двете ръце над главата, отправяйки цялата си Божествена Любов към Небесния Отец или към Единния Отец – по исбор. В това положение може да постоите и по-дълго време, колкото пожелаете. Ще почувствате как Божествената Енергия тече и се спуска по цялата ос. Тогава става и трансформирането на отрицателните залежи у вас. Ще почувствате как се отпускате, умиротворявате, ще почнете да се прозявате, ще почувствате лекота.

Това е описанието на един поклон. По същия начин се продължава и се правят и останалите, докато станат 12 поклона.

Още веднъж искам да отбележа, че е исключително важно тоя, който практикува тая духовна практика, докато я прави, да бъде с цялата си мисъл съсредоточен към Небесния Отец или към Единния Отец и да отправя към Него последователно чувствата на Покаяние, Благодарност и Божествена Любов. Само тогава духовната практика ще бъде действена и Добра ка него.

Покайвайте се както относно това, което си спомняте, че сте съгрешили, така и относно всичко, което сте съгрешавали, когато и да било – в това или в което и да било ваше въплъщение. Покайвайте се и относно греховете на всички други хора, чиято карма сте поели да отработвате, и искайте прошка Свише – и ка вас, и ка тях.

Когато се съберат двама и повече, е най-добре да направят и двете духовни практики – и на дванадесетте поклона, и Прошка с ближен. Велика Милост на Небесата е чрес искрената прошка помежду ни да се превърне в Светлина толкова голямо количество отрицателна карма в съвсем друг, Божествен порядък. Поради това препоръката Свише е Духовната практика „Прошка с ближен” да се прави винаги, когато хората са едновременно на едно място, дори и само тя да се направи, без да се прави преди това Духовната практика на 12-те поклона, ако липсва достатъчно време или възможност да се направят и двете.

Когато Духовната практика „Прошка с ближен” се направи от все сърце, в пълнота и от двамата, тогава се получава много мощно и силно исчистване на кармата на всички нива – между двамата, които си искат прошка, персонално; между родовете, в които те са дошли в текущото си въплъщение; между родовете, в които са били в предишни въплъщения; между населените места, където са живели; между националностите, религиите, държавите; между еволюциите, чиито представители са те.

Точно поради това кармично исчистване на всички нива, на които може да бъде постигнато такова, текста на Духовната практика е: „Прости ми всичко, което съгреших”, понеже се отнася ка нещо много повече, отколкото само относно грешки спрямо човека насреща. Нали той е носител на част от кармата
на всички родове, в които се е раждал,
на всички народности, където е бил във въплъщение,
на всички религии, които е исповядвал, –

отрицателна карма, която е останала във фините му тела към момента и подлежи на отработване. Той е носител на тая карма и когато се поиска и се даде прошка, тя се трансформира/превръща в Светлина.

Двамата, които си искат и дават прошка, в предишни свои въплъщения може например да са били врагове на бойното поле между два враждуващи народа или два рода, или две религии, а може да са били блиските на такива врагове и също да са осъждали и да са трупали отрицателна карма. А може и единият да е воювал срещу народа на другия, макар той да не е участвал във военните действия и лично да не са се срещали... Може дори да е бил жена на войн, който е убит или осакатен, и т.н. ... Важното е, че каквито и да са били житейските обстоятелства, на ниво род, народност или религия тия хора имат карма помежду си поради липсата на приемане такива, каквито са били. Когато Мирът е липсвал и приемането – също, това е сътворявало отрицателна карма и тя може да е на всякакви нива. И сега ни се даде инструмент Свише да се исчиства цялата тая отрицателна карма.

Но всичко речено дотук, важи и действа само когато тая нова Духовна практика се прави от все сърце и Душа, вместо да се рецитира механично, с цялото чувство на покаяние, на което човек е способен. Когато отправи цялата Благодарност, която може да почувства към човека насреща, който се е наел да му помогне да се превърне в Светлина общата отрицателна карма. И когато излъчи към него цялата си Божествена Любов.

А преди това с 12-те поклона да излъчва към Небесния Отец или към Единния Отец цялото Покаяние, Благодарност и Божествена Любов, на които е способен,.

Когато се направи покаяние първо към Отца, а после хората се покаят и помежду си, и си дадат прошка, това вече включва едно общо мощно кармично исчистване. Превръщането в Светлина на отрицателната карма става в съвсем друг порядък и по съвсем друг начин, както ни рече Присъствие на Единния в Напътствието от 21 декември 2012 г.**

Ас съм много радостна, че ни бе дадена тая нова Божествена Милост – да практикуваме дадената ни Духовна практика. И съм радостна, че мога да я споделя с вас, скъпи приятели! Би било прекрасно да я прилагате успешно, та да сте все повече освободени откъм отрицателна карма и от всичко илюзорно, което ви тежи и ви пречи по Пътя към Дома.

Духовна практика „Прошка с ближен”

Господ Шива

16 декември 2012 г.

„Прости ми, .......... (малкото име), всичко, което съгреших!”

Където, когато, както и спрямо когото и да е съгрешено.

На мястото на точките се поставя пълното малко име на човека, с когото правим прошка.

„Благодаря ти, .......... (малкото име), че ме подкрепяш!”

Това е подкрепата, която се получава, та да се превърне в Светлина отрицателната карма, когато се даде от все сърце исканата прошка.

„Любя те, .......... (малкото име),
и Божествената ми Любов,
Божественото Спокойствие,
Божествената Мъдрост
и състоянието на Равност, Радост и Умиротворение
нарастват в мен с всеки следващ ден!”

Следва отговорът на човека отсреща, от когото се иска прошка.

Отговор:

„Прощавам ти, .......... (малкото име), от все сърце и Душа!”

„Благодаря ти, .......... (малкото име), че ме подкрепяш!”

Тоя, който дава прошката, благодари на човека насреща, че го подкрепя, като му е поискал прошка от все сърце и Душа. Понеже по тоя начин Прошката може да бъде дадена и да се исчистят и двамата един друг от отрицателната карма.

„Любя те, .......... (малкото име),
и Божествената ми Любов,
Божественото Спокойствие,
Божествената Мъдрост
и състоянието на Равност, Радост и Умиротворение
нарастват в мен с всеки следващ ден!”

Следва обръщението „Нама̀сте” или лек поклон, съпроводен от все сърце с обръщението: „Благодаря!” – по желание.***

След това следва обратното – тоя, който е дал прошката, иска и получава прошка от човека насреща и едва след това се пристъпва към следващия човек.

Бележка от Росица Авела
31 декември 2016 година

След като даде промяна в Духовната практика „Прошка с ближен“, Присъствие на Единния Отец обясни следното:

„Декларацията-утвърждение, която всеки от двамата, които си искат и дават прошка, дава гласно пред другия, относно неговото собствено състояние и Божествени качества, е важна, тъй като подпомага отработването и употребата им – на Божествените качества Божествена Любов и Божествено Спокойствие и състоянията на Равност, Радост и Умиротворение, които помагат на човека да е бес да сътворява нова отрицателна карма в бъдеще.”

Когато човек е отработил Божественото качество „Божествено Спокойствие”, ка него е все едно дали дадено нещо във външното човешко съзнание/Съснание се определя като добро или зло, радостна или скръбна вест, случка, постъпка и т.н. и той е в състояние да приема всичко, което се случва с него, с неговите ближни и около него, бес да допуска промяна на вътрешното си състояние на Равност, тиха вътрешна Радост и Умиротвореност.

Когато човек е равен, той е бес осъждане и бес одобрение, бес вземане на страна и бес да бъде извън Равновесие, Хармония и Баланс. Повече виж в част Работа в Духовността – стих 35.

* Виж по-долу в приложението „Бележка от Росица Авела”.

** Виж по-долу в приложението „Напътствие на Присъствие на Единния от 21 декември 2012 г.”.

*** „Нама̀сте” (от санскрит) е често употребяван устен посдрав в Индия и Непал. Обикновено той е придружен от лек поклон с опрени една о друга длани, прибрани към гърдите. Тоя жест се нарича анджали-мудра. Той може да се употребява и бес устен посдрав, и пак носи същото послание.

Посдравът се употребява и в началото на срещата като приветствие, и накрая, преди всеки да си тръгне, и е проява на дълбоко уважение.

В широк смисъл „Нама̀сте” има следния смисъл: „Божественото в мен приветства и осъществява връска с Божественото в теб.”. Други интерпретации на смисъла на посдрава са: „Почитам Духа в теб, който е и в мен.”, „Твоята Душа и моята Душа са едно.”, „Почитам оная част от теб, в която живее цялата Вселена, оная част от теб, в която са Божествената Любов, Честността и Мира. Когато ти и ас сме на това място, ние сме едно.”.

Приложения

Бележка от Росица Авела
23 декември 2012 година

На 16 декември 2012 г. Господ Шива даде Духовна практика, която той нарече „Прошка с ближен”. Тя се прави след като всеки самостоятелно преди това е направил„Духовна практика на 12-те поклона“* и се е покаял, и е поискал прошка първо от Небесния Отец относно всички прегрешения – свои и на всички хора с Живи, Светли и Чисти Души, сътворени във всички времена досега.

А сутринта на 21 декември 2012 г. Присъствие на Единния даде следното Напътствие във връска с тая Духовна практика:

Напътствие от Присъствие на Единния

21 декември 2012 г.
(Последно обновяване на 20 септември 2025 г.)

Идвам да дам следното Напътствие. Много добре ви се получи Покаянието, искането и даването на Прошка, отдаването на Благодарност и Божествена Любов. Вие посяхте нещо много добро. Това е нов етап в отношенията между хората на ниво човечество и ви се дава шанс на всички вас – на целия човешки род, да го продължите!

Духовната практика „Прошка с ближен” е едно единно цяло с „Духовна практика на 12-те поклона”, по време на която отправяте своето покаяние към Бога – вашата Висша Част, към вашия Отец Небесен Господ Алфа и към Мен – Присъствие на Единния Отец. Тия две Духовни практики в съвкупност се наричат Духовна практика „Покаяние и Прошка” и като едно единно цяло представляват най-силната Духовна практика, която е давана до тоя момент на вашата цивилизация.

Духовната практика „Покаяние и Прошка” е способна да превърне в Светлина отрицателната карма на човека към Бога, отрицателната карма между двама души и отрицателната карма между родовете, между религиите, между народите, между държавите, в които те са дошли и в които са идвали до тоя момент във въплъщение, и на която карма те са носители.

Поради това тая Духовна практика следва да се преведе в нейната пълнота и Ас, Присъствие на Единния Отец, ви Благославям да продължите да я практикувате и като я преведете, да достигне до колкото може повече хора на тая планета.

Това, което постигнахте, е най-добре да го правите вече всяка вечер помежду си.

Би било добре тая Духовна практика да се практикува от хората, каквато и Духовна практика да прилагат и от която и религия и националност да са.

Тая Духовна практика би било много добре да се испълнява и между членовете на семействата и родовете, между хората, които живеят под един покрив, между хората, които работят на едно място – каквото и да са правили прес деня, накрая да се покаят и да поискат прошка, и да си простят, и да си Благодарят един на друг, че са си поискали и дали прошка с помощта на Божествената Любов помежду си.

Когато вие сте способни искрено да си искате и давате прошка, тогава и вашият Отец Небесен ви Прощава в много по-голяма степен и ви се мери и отмерва със съвсем друга мяра.

Поради това ви Благославям сега, точно в момента на Зимното Слънцестоене:
да пребивавате в идните времена в Мир и Божествена Любов помежду си и към Отца,
да искате прошка от Отца и
един на друг да си прощавате всичко явно и тайно.

Присъствие на Единния Отец

ОМ