Въпрос и отговор 81

Идване и излизане от въплъщение

Въпрос и неговият отговор, даден от Присъствие на Единния на 21 януари 2018 г.

Въпрос: Може ли илюзорната част на човека сама да идва във въплъщение?

Отговор: Без тази възможност е.

Илюзорната част – всъщност това е енергия, отрицателна енергия, изкривената от човека Божествена енергия, когато той нещо съгреши, която остава в неговото енергийно поле. Присъствието на тази изкривена Божествена енергия след това пречи на човека в ключови моменти, тъй като тя бива направлявана вредоносно за човека от така наречените помагачи, помощници и подстрекатели* на илюзорната част.

При излизането от въплъщение на човека физическото тяло престава да съществува. Остава Душата, т.е. 3-те низши фини тела – астрално, ментално и етерно, с тяхната енергийна съставляваща. Те може да са изпълнени както с положителната енергия на благата карма, така и с енергията на отрицателната карма, която съставлява илюзорната част на човека.

Душата се стреми след края на въплъщението да се слее с Духа на човека – с неговото Висше АЗ СЪМ Присъствие, но това може да се осъществи само когато на 100% или почти изцяло на 100% е преобразувана отрицателната му карма и Душата е съставена само от Божествената енергия на Благата карма. Това е моментът на Възнесението, на влизането в Рая, след което Душата е без нужда повече да се преражда, т.е. да идва във въплъщение в ново материално тяло.

В повечето случаи обаче само енергията на благата карма отива и се слива с Висшето АЗ СЪМ Присъствие във Висшите октави на Светлината, а Душата с енергията на отрицателната карма, т.е. с Егото или с т.н. илюзорна част, остава да очаква да слезе в материалния свят в ново въплъщение. И така отново и отново. Това продължава:

1. докато се преобразува изцяло отрицателната карма и човекът успее да се изчисти кармично и се възнесе, а неговата илюзорна част се редуцира изцяло в Светлината на неговото Възнесение и престане да съществува

2. или докато човек толкова много се натоварва кармично, въплъщение след въплъщение, че от това енергийно замърсяване чакрите му започнат да се затварят една след друга и Той престава да провежда Божествената Светлина – енергията, която Висшето АЗ СЪМ Присъствие му дава, за да може да продължи да съществува.

Процесът, описан в т.2., продължава до момента, когато се приключи предварително отреденото количество енергия за даденото въплъщение на този човек. Тази енергия се състои от част от енергията на благата му карма от всички предишни негови въплъщения, точно определена според задачите, които човекът се е наел да свърши в текущото си въплъщение. Целта на всички тези задачи е неговото кармично изчистване и намаляване на илюзорната му част.

Понякога обаче човекът пренебрегва изпълняването на тези задачи и вместо да се преобразува старата му отрицателна карма от предишните въплъщения и да се осъществи свързаното с това отваряне една след друга на затворените му още по рождение чакри, той избира постоянно да създава нова отрицателна карма. По този начин се затварят все повече негови чакри, докато се стигне до положението, че за да продължи да съществува физическото му тяло, той се превръща в така наречения от вас енергиен вампир. Това е човек, който живее изцяло за сметка на енергията на своите ближни, хората, с които се среща през деня, и на душите, с които се среща в низшите астрални слоеве по време на съня, когато и той, и другите хора спят.

Когато човекът толкова много се замърси и натовари кармично, че всичките му чакри се затворят, Душата му остава без енергийно зареждане от неговото Висше АЗ СЪМ Присъствие и умира. Нормалното в такива случаи е материалното тяло на човека също да умре, с което също се поставя край на поредицата от въплъщения. Но за разлика от Възнесението, в този случай матрицата на Душата – трите низши тела, които са безнадеждно изкривени от грехопадението на този човек, отиват за претопяване. Това е значението на вашия израз, че душата на грешния човек отива в ада. И това е вечно и безвъзвратно.

В някои случаи обаче, ако веднага, в момента на затваряне на последната чакра, във фините тела на човека влезе някоя астрална развъплътена същност, заседнала между измеренията – нито възнесла се, нито можеща да дойде в ново въплъщение, която от известно време стои и витае около човека, очаквайки точно този момент, тогава тялото на човека остава „живо”, но душата му е мъртва и в това тяло започва да живее обсебилата го същност. Такъв човек е много силен енергиен вампир и близките на мъртвата вече душа продължават да се грижат за него и да го подхранват с енергията си, за сметка на която той живее.

Близките започват да забелязват разлики в поведението на човека, понеже колкото и да имитира мъртвата душа, развъплътената същност има достъп само до някои от записите на човека, в чието тяло е влязла – тези, които са по-скорошни и са били останали все още в астралното и менталното тяло на човека. А до дълбочинните записи в етерното му тяло тя е без достъп. Затова, когато питат човека за нещо по-далечно назад във времето, той казва, че го е забравил, че не помни или ако отговори, си измисля и отговорът е далеч от истината.

В такива случаи на обсебване, ако развъплътена същност влезе в тялото на човек, който е бил болен, на легло, и за него се грижат неговите близки, много е вероятно той да ги надживее, след като е източил предсрочно цялата им жизнена енергия, отредена за тяхното въплъщение. Единственото спасение за близките на такава обсебена мъртва душа е навреме да се усетят, че губят много енергия и се чувстват зле и без сили винаги, когато контактуват с този свой „ближен” и да го дадат в дом за болни или за възрастни хора, а ако е здрав и млад, да го отделят да живее на друго място и да прекратят контактите си с него почти на 100%. А хората, които ги познават, е нужно да са без осъждане към тях за този им избор, понеже това е най-правилният от Господна и от Божествена гледна точка избор точно в този случай.

АЗ СЪМ Присъствие на Единния

* Виж във Въпрос и отговор (ВиО) 74 – „Помагачи, помощници и подстрекатели”.