Пояснения към молитвите

Пояснение към молитвата „ОТЧЕ НАШ”

17 март 2011 г.

АЗ СЪМ Иисус

Днес аз помогнах при написването на това пояснение с Надеждата, че след като се запознаете с него, по съвсем различен начин ще изричате вече молитвата „Отче наш”, осъзнавайки я и разбирайки, че всяка дума в нея е силно и действено Слово!

Но за да има сила и за да е действена за вас тази молитва, преди да започнете да я отправяте към Висшите октави на Светлината, е нужно да сте хармонични и балансирани.

За да се балансирате, бихте могли да направите следното простичко нещо – да си затворите очите и да си представите, че се намирате легнали на голяма поляна с изумруденозелена, гъста, изключително мека трева, гледате ясносиньото небе с бели, пухкави облачета по него, заобиколени и закриляни сте от мощта на вековни дървета, вдъхвате с пълни гърди нежното благоухание на въздуха, напоен с аромата на хиляди цветя, и слушате жизнерадостните птичи песни, носещи се от дърветата наоколо в прекрасен многогласен концерт, и тихото ромолене на малко поточе, лъкатушещо близо до вас. Постойте така известно време, докато почувствате как се отпускате и спирате да мислите за каквото и да било, и започнете единствено да чувствате как Радостта ви обхваща изцяло. Тогава отворете очи, благодарете на Бога и започнете вашето Служение.

АЗ СЪМ Иисус, с Любов към всички Светли Души, устремени към Отца.

*   *   *

Пояснение от Росица Авела:

По време на едно мое сутрешно Служение, докато отправях към Бога молитвата „Отче наш”, се случи нещо величествено. Тя сякаш се разтвори пред мен и във всяка дума и във всеки неин ред Божественото Слово ми се яви в неговата същност и дълбоко значение. Това се случи с помощта на Господ Иисус, който ми помогна след това и при написването на пояснението към молитвата „Отче наш”, за което Му благодаря от все сърце и душа, с Божествена Любов най-чиста.

„Отче наш, който си на Небесата”
Тази молитва е отправена към Господ Алфа, нашия Отец на Небесата, който е Отецът на нашата звездна система, на нашата галактика, в която влиза и планетата Земя. Така че ние директно се обръщаме към него, изричайки тази молитва.

„Да се свети Твоето име”
То е Осветено, Свещено име, изпълнено със Светлина, с енергията на Единния наш Отец, Господ Бог Творец и Съсдател на Небесата. Затова винаги трябва да го произнасяме с най-голямо Уважение и Божествена Любов и тогава тази енергия ще Освети и нас.

„Да дойде Твоето Царство”
Този ред на молитвата по своята същност е много мощен призив. Добре е да го изричаме с цялата сила и чистота на Божествената ни Любов към нашия Отец, понеже чрез него отправяме директно искане и заявка към Висшите октави на Светлината Царството на нашия Отец да дойде на Земята. А Царството на нашия Отец, това е реалният свят на Бога. И изричайки тези слова, ние призоваваме реалния свят на Бога да се прояви и да преобрази нашия илюзорен материален свят, който ни заобикаля.

„Да бъде Твоята Воля както на Небесата, така и на Земята”
Волята на Нашия Отец, това е следването на Закона на Единния Господ Бог Творец и Съсдател на Небесата, по който е сътворена цялата ни вселена и ние включително в нея. Изричайки тази част от молитвата, ние изявяваме своята свободна воля, че:
приемаме този Закон да ни ръководи тук и сега, в това въплъщение,
поемаме своята отговорност за спазването му и
изразяваме своето Смирение и приемане на последиците върху нас от действието на този закон, когато сме го нарушили.
Приемаме, че нашата воля е Божията Воля и Господната Воля, и следването на Закона на Небесния ни Отец.

„Насъщния ни хляб дай ни днес”
Божествената енергия от Първоизточника, това е нашият насъщен хляб, който поддържа Живота във всички негови проявления в цялата вселена. Тази енергия изискваме, искрено искаме и молим да ни бъде дадено да постъпи в нас чрез нашите чакри и да сме в състояние да я получим. Казано е „Искайте и ще ви се даде” *. Но трябва и ние да имаме какво да дадем – своята Радост, Благодарност, Божествена Любов, Устременост... Този ред от молитвата също е призив и е добре да го изричаме с цялата си Благодарност, и когато го направим, ни изпълва Божествената Светлина.

„И прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници”
Нужно е да се учим на Смирение и на Прошка. Изричайки тези два реда, ни се дава помощ Свише да спрем да осъждаме и да отработим Прошката. Да можем да прощаваме и да отработим Божественото качество Смирение.
Помага ни се да пребиваваме в такова състояние на съзнанието, в което да разбираме колко болен и изкривен е този свят, в който живеем сега, и че хората имат своите несъвършенства, и че сега тук са дошли във въплъщение и досегашните повтарачи в Божественото Училище, на които се дава шанс да напреднат по специалната Милост на Отца.
Помага ни се да разберем, че несъвършенството в този свят присъства по Господне допущение и нашата работа е да прощаваме, вместо да съдим. Да прощаваме, осъзнавайки, че всеки е дошъл да отработва собствените си несъвършенства и е естествено да ги проявява, бидейки тук. И единствено енергията на нашата Прошка може да помогне на другия да ги отработи. А енергията на осъждането може само да навреди и то твърде много – както на ближния, така и на този, който осъжда.

Във вселената съществува и действа Законът за Еквивалентността. За да ни се прости на нас, трябва ние самите да се учим и да можем да прощаваме. И доколкото ние прощаваме, дотолкова и на нас ще ни бъдат простени нашите предишни грешни избори и ще се преобразува отрицателната ни карма, и така ще бъде спазен този Закон. Т.е. ние може да искаме прошка да получим, но ще получим, ако прощаваме. Още повече, че хората се държат спрямо всеки един от нас по начин, който нас ни засяга само поради причината, че имаме да отработваме нещо в съответната насока и трябва вместо да съдим, да приемем това, което се случва, да благодарим на Господа и Бога и да простим.
Когато хората имат лошо държание в наше присъствие, дори и то да е насочено към някой друг, ако ние го забелязваме и ни дразни, то е, понеже същата тази отрицателна енергия присъства и в нас. И е нужно да спрем да осъждаме и оценки да даваме, а просто да прощаваме и да благославяме. Да простим и на другите, и на себе си! И когато простим, да поискаме с цялото си смирение и покаяние прошка Свише на нас самите да ни се даде. Тогава се преобразува нашата отрицателна карма.
Когато искрено простим, от все сърце, и се покаем, и прошка Свише поискаме да ни се даде, колкото повече го правим и отдаваме енергията на покаянието и прошката, толкова повече и на нас ни се дава енергията на прошката Свише. Дава ни се нужната за преобразуване на нашите отрицателни кармични записи Божествена енергия от Висшите октави на Светлината и дълговете ни се опрощават в известна степен или изцяло.
При всяка една кармична ситуация, на която е настъпило времето да се отработва, това преобразуване може да стане по възможно най-лекия начин именно чрез покаянието и искането и даването на прошка.

Тези два реда от молитвата, „И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници”, тези Слова, са формула, при изричането на която се активира допълнително и се разширява действието на Закона за Еквивалентността и в друго направление – като ни предпазва от грешния избор да искаме и да получим повече, отколкото даваме. По този начин ни се помага да живеем в съгласие с Божествения Закон и да го спазваме, за да ни е добре и да е плавно нашето развитие, в съгласие с Плана на Бога за нас. В противен случай, по-късно трудно бихме могли да платим цената на това, което искаме, ако го получим.
При произнасянето на тази формула, тя ни предпазва от това да получим нещо повече, ако го поискаме необмислено, т.е. изричането на тази молитва е защита за нас в нашето незнание. Понеже всички упражнения за духовно развитие и семинари, които се провеждат за прилагането на най-разнообразни методи и системи за управление на съдбата, за изпълнението и реализирането на всякакви желания във всички направления, водят до изразходване на Божествената енергия, която постъпва от Божествения свят по кристалните струни в нашите същества и ни е отредена за изпълнението на мисията, задачата на това ни въплъщение.

И когато някой започне да иска, и иска постоянно, завихря енергията по посока на реализиране на своето искане. И когато продължава да иска, това завихряне се усилва с всеки път все повече. Но това, което иска, го иска с външното си съзнание, а исканото може да е извън неговия жизнен план и да е много по-малко добро за него от Божествена гледна точка.
И когато продължава да упорства и настоява, и изразява своята свободна воля в тази насока, най-накрая настъпва моментът тя да се прояви. Божествената енергия, с която той разполага, макар и бавно, се акумулира там, където той постоянно я завихря, и се проявява на физическия план. Но това е проява на липсата на Смирение и липсата на приемане на Божествения Промисъл, и то освен за това въплъщение, но и за целия му жизнен поток, за неговото еволюционно развитие от гледна точка на цялата поредица от негови въплъщения!
Когато човек наложи своята воля на ниво външно човешко съзнание, в материалния свят нещата се случват и той получава, каквото е пожелал. Но после, когато тази Божествена енергия му е нужна за нещо действително полезно за неговото развитие в духовността и за успешното му придвижване напред по Пътя към Отца, тя ще е изразходвана и той ще бъде без достатъчен запас. Неговото съкровище на Небесата – във Висшите октави на Светлината, неговата Божествена енергия ще е отишла в нещо илюзорно.
Нещо повече, това ще е довело до натрупване на отрицателна карма, която по-късно трябва да се отработи само поради причината, че той е изявил своята свободна воля и си е получил желаното, когато нещо друго е било отредено Свише за него и то е било най-доброто и спасително за него. И тази нова отрицателна карма се натрупва, когато на човека му липсва достатъчно Смирение да приеме с Божествена Любов това, което му се случва в този живот, и да приеме това, което има, и да благодари за него, включително и когато волята на неговата Божествена част е в разрез с желанията на външното му съзнание.

Така се получава, когато например някой поиска или се съгласи гласно или негласно, осъзнато или неосъзнато, на механично принудително отваряне на чакрите му от друг човек. Да, може да стане, разбира се, и ще си плати за това – един път с парите, които дава и са част от неговата Божествена енергия, и втори път с това, че ще започне да влиза повече Божествена енергия в неговия храм. Само че той още е без готовност за това и без съответните достижения, за да може, като получи тази енергия, да се разпореди правилно, от Божествена гледна точка, с нея, след като има нужда от механично отваряне на чакрите му от друг човек.
Ако имаше съответните достижения, тези чакри щяха да са отворени или щяха автоматично да се отворят с постигането на съответното ниво на достижения, при което се получава разтваряне и преобразуване на съществувалите дотогава енергийни замърсявания.
По този начин се натрупва много повече карма според количеството на енергията, погрешно вложена в илюзията, вместо в реалния свят на Бога. Понеже на когото му липсват съответните достижения и има още Път, който да измине, докато достигне сам нивото, на което съответният енергиен канал се отваря, същият той може напълно погрешно да се разпореди с получената в повече Божествена енергия, без дори да усети какво става с него.

Ако някой има например 1000 лв. заплата, за месеца ще изхарчи тези 1000 лв. и ще се ограничи в някои неща и тези пари ще му стигнат. Но ако много иска и се стреми и започне да получава по 10 000 лв. заплата на месец, и тях ще ги изхарчва за същото време, но от нивото на вътрешните достижения зависи за какво ще бъдат изхарчени. Сложността вече е много по-голяма, на по-високо ниво. При 1000-та лв. задачата е да се научи как да му стигат и да е благодарен за тях. А при 10 000 лв. задачата е да се харчат, без да се трупа отрицателна карма. И тази задача е много по-сложна, тъй като изкушението вече е много по-голямо и ако сгреши, човек сам си надява огромен воденичен камък на шията с това.

Същото е, когато се получи повече Божествена енергия по механичен начин с всички тези техники, похвати и упражнения и всичко останало, което се практикува и с което сме обградени отвсякъде.

Същото е и със здравето, както при парите, и с който и да е друг от параметрите на съдбата, който човек много може да желае и да го получи.

Затова нашите Учители от Йерархията на Светлината ни учат да се стремим към постигане на златната среда във всичко и това съвсем естествено се получава, когато човек е благодарен за това, което има и му се случва, когато е благодарен за всичко такова, каквото е и каквото идва, и през цялото това време е хармоничен, балансиран и умиротворен и прилага на дело Учението в своя живот.

Нужно е Смирение и Дълготърпение, и постепенно, и постоянно отработване на всички останали добродетели и Божествени качества, и извисяване на съзнанието. И да се изисква, искрено да се иска и да се моли във всяко служение, напълно безусловно, да се използва енергията за спасяване на планетата Земя и на Живия Живот на нея във всичките му разновидности, във всички слоеве на Битието и за успешната еволюция на човешкия род. Това е нашето спасение в момента. Спасение с голяма буква. И когато този мотив ни е и в ума, и в сърцето, и за това молим и отдаваме своята Божествена енергия, сме полезни за Цялото и се помага и на всеки поотделно – на всеки един от нас и на нашите близки около нас. Друг Път просто липсва. Това е единственият спасителен Път!

„И не ни въвеждай в изкушение,
но ни избави от лукавия”
Що се отнася до изкушението – това всъщност са проявленията на илюзията. В реалния свят на Бога „не”-то се пропуска, все едно изразът е без него. Думата „не” липсва в трите молитви „Символ верую”, „Отче наш”, „Богородице Дево”, а също и в текста на която и да е друга истинна молитва или Божествено Слово. Позитивността, Балансът и Хармонията са основополагащи принципи при Сътворяването.
Затова и ние, ако искаме да творим по правилния начин своя живот и живота на своите близки, е нужно да следим много внимателно какво изричаме и да се научим думите, които изричаме, да са Слово, особено когато отправяме зов за помощ към Висшите октави на Светлината. Например когато се молим за някой наш близък, е правилно да се каже „Господи, помогни на … да стане въздържател и вече винаги да е трезвен, за което Ти благодаря! И всичко да бъде според Твоята Свята Воля, Господи!” вместо „…да не пие”, понеже в този случай все едно се казва „…да пие”!
Следващата корекция е замяната на думата „лукавия” с израза „всичко илюзорно”. Понеже думата „лукавия” е силно отрицателно заредена и когато човек я произнася, е възможно да го отведе до отрицателни мисли и чувства и крайният резултат от произнасянето на молитвата да е отправяне на Божествената енергия на молещия се към илюзията, вместо към Висшите октави на Светлината. А изразът „всичко илюзорно” включва илюзията, силите на илюзията, собствената илюзорна част на всеки човек, а също и илюзорните части на околните...

Така че текстът на тази част от молитвата е нужно да бъде в следния вид:

„И ни въвеждай в изкушение,
но ни избави от всичко илюзорно”
Божественото Слово в тези два реда съставя много силна и действена формула, чрез изричането на която се активира Дарът на Различаването на всяко ниво на проявление на илюзията, дори и на най-фините. Изричайки тази формула с цялата си Вяра, ние даваме възможност този дар да се активира. А помощ за засилване на Вярата си получаваме, когато преди това изричаме със своята Божествена Любов най-чиста към Единния наш Отец молитвата „Символ Верую”.
Изричането на тези два реда от молитвата, на този призив-формула, ни дава възможност да получим помощ от Висшите октави на Светлината, за да създадем около себе си енергийна защита, в която омаята на илюзията се разкрива и загубва своята притегателна сила за нас, а силите на илюзията остават без достъп до нашите мисли, чувства, слова и дела и без възможност да се вместват в тях с техни илюзорни мисли, чувства и слова, които понякога човек изрича, без да се усети, и илюзорни дела. Понеже човек изведнъж казва или прави нещо, без да е имал каквото и да е желание или намерение за това, и после е без обяснение за случилото се.
Изричането на тези два реда от молитвата ни помага, за да видим Божествената реалност и към нея да се устремим, а да спрем да обръщаме внимание на илюзията, която ни заобикаля. Изричането им ни помага също и да отработваме своите привързаности, да се освободим от тях и в правилната посока да насочим своите желания, отдавайки ги да бъдат според Святата Воля на Отца.
Като изричаме тези два реда от молитвата, ние активираме програма за действие, по която да се движим в живота си. Отправяме своето искане и даваме израз на своята свободна воля Бог да се разпорежда с нашата съдба, включително и да ни изпраща изкушения по Пътя, да ни вкарва в тестови ситуации, които ни помагат да се развиваме и да растем. Тези ситуации ни помагат да натрупаме опитност, да преминем през изкушенията на материалния свят, съхранявайки ориентира и връзката си с нашия Отец и без да се предадем в разпореждане на силите на илюзията – на хаоса.
Искаме да ни се дадат изпитания, през които да минем, за да преобразуваме своята карма. И да отработим Божествените качества и добродетели, минавайки през тези изкушения. И каквито и трудности да срещаме, и в каквито и изкушения на илюзията да попадаме, процесът на израстването се състои в това, че на нас ни се налага да правим избор – в полза на реалния свят на Бога, на Светлата страна, или на илюзията на материалния свят. Да спазим Божествения Закон или да го престъпим.

„И ни въвеждай в изкушение”
Чрез тази молитва ни е дадено по Милостта на нашия Отец да искаме многократно да ни се дава (казано е – „въвеждай”, а не „въведи”), обаче по едно изкушение (казано е – „изкушение”, а не „изкушения”). А като отработим едното и продължаваме всеки ден да изричаме тази молитва, тогава идва следващото – пак едно.

„но ни избави от всичко илюзорно”
Изричайки тези слова, ние всъщност изискваме, искрено искаме и молим за помощ Свише, за да се справим успешно и да се съхрани нашата Душа, минавайки през това изпитание, през изкушението на илюзията, минавайки през преобразуването на този кармичен отрицателен запис, който, за да се преобразува, е нужно да попаднем в дадената житейска ситуация, която се явява нашето „изкушение”. И тази помощ се проявява в придобиването и засилването на Дара на Различаването при прилагането на всички наши Божествени качества и добродетели, за да успеем да се справим сами и да направим правилния избор.

Така ние растем и вървим по Пътя към Дома.

„Понеже Твои са Царството и Силата, и Славата во веки.”
Изричайки тези слова от молитвата, утвърждаваме в себе си знанието, че единствено от нашия Отец Небесен и от Силите на Светлината е спасително да изискваме, искрено да искаме и да молим помощ да ни се дава, за да преодоляваме успешно изкушенията по нашия Път.

Нужно е да произнесем края на молитвата с цялата тържественост, на която сме способни, осъзнавайки, че в този момент признаваме и утвърждаваме Царството и Силата на Отца и Го прославяме.

Молитвите „СИМВОЛ ВЕРУЮ”, „ОТЧЕ НАШ” и „БОГОРОДИЦЕ ДЕВО, РАДВАЙ СЕ”, са нещо много повече от молитви. Всеки ред в тях е призив, формула, Божествено Слово и програма за действие. Те ни сънастройват към новото, което идва, когато ги изричаме с цялата си Божествена Любов, с цялото си Устремление, с цялата си Вяра и с цялото си Уважение. Нужно е винаги да ги изричаме от все сърце, изпълнени с чувство на Радост, и всичките си мисли в този момент да отправим към нашия Отец Небесен, към Господ Иисус и към Пресвета Богородица. И Словата, които произнасяме, да са ясно изречени, с добра дикция и със сила.

Тогава тези три молитви се превръщат в програма, подпомагаща изпълнението на Промисъла на нашия Отец за извисяване на нашето съзнание, за преструктуриране на нашето ДНК и на низшите ни тела и за преминаването ни на новото еволюционно стъпало. Те ни помагат да се подготвим за влизането ни през „тесните врата Божии”.

* Свето Евангелие на Матей, 7:7-8.

Пояснение към Сутрешната молитва,
Молитва на последните Оптински старци,
от 22 ноември 2010 г.

Бележка от Росица Авела:

Помолих за Божествена намеса и помощ относно текста на тази молитва, която е толкова силна, но има някои места в нея, които биха могли да бъдат така променени, че още повече да се увеличи силата и мощта на молитвата и ползата ѝ за всички души. Понеже, каквото посеем сега на финия план, то се проявява след това на физическия план.
И тъй като времето постоянно ускорява своя ход, то и времето за проявление на физическия план на това, което сме посели като наши мисли, чувства и слова, накъсява постоянно. Затова е изключително важно да бъдем позитивни във всяка своя мисъл, във всяко свое чувство и във всичките си слова. И с най-голяма сила това важи, когато четем призиви, молитви, мантри... – само позитивни мисли и чувства да ни изпълват и да следим думите които изричаме, също да бъдат позитивни!

Пресвета Богородица откликна на моята молба. Предавам ви нейните слова:

*   *   *

АЗ СЪМ Пресвета Богородица

Дойдох да помогна за текста на тази молитва, понеже аз я дадох тогава на оптинските старци, когато имаха нужда от нея, за да ги подкрепи в това, което им предстои, и да им помогне достойно и спасително за техните души да посрещнат всичко, случващо се около тях и със самите тях. Но велика скръб и тъга обхващаше техните души вместо да са в Радостта и това им попречи в текста да отразят изцяло всичко, което исках да предам.

Това, което дадох сега, е съобразено с нуждите на този момент от вашето развитие и ще ви е от помощ и подкрепа занапред.

АЗ СЪМ Пресвета Богородица, с цялата си Любов към вас, мили деца на Светлината.